* * *

Безчинствата на разбойника Гидик със сватбари

Зажени мама млад Стоян,
отдалеч му взема булката.
Понеделник менеж менили,
вторник пазарлък правили.
Калесва Стоян, калесва
роднини, още комшии,
събота за булка тръгнали.
Минали поле широко,
влезли в гора зелена,
сред гора - дърво високо,
под дърво - бял камък
на камък седи Гидика,
Гидика млад войвода
с негова вярна дружина
от седемдесет юнака.
Като сватбата стигнала,
Гидика дума сватбари:
- Спрете, сватбари, колата,
дружина да си почерпя.
Извади люта ракия,
извади вино червено
и си дружина почерпи.
За Гидик вино не стигна.
Като сватбата замина
Гидиковата вярна дружина,
тя на Гидик се присмяла:
- Сладко ли беше виното,
люта ли беше ракията?
Гидик се люто разсърди
и си сватбата причака.
Като се сватба връщаше,
Гидик сватбари изпрати
булката и зетя улови,
на две ги страни
в гората завърза.
Кат'си Стоян завърза
тогаз взема булката.
На висок чардак седнали
да ядат, още да пият.
Булката дума Гидику:
- Гидико, верен другарю,
я ми дай пушка бойлия
и остра сабя френгия,
на Стоян глава да отрежа,
че насила мама ме ожени.
Даде й Гидик пушката,
пушката, още сабята.
Не отряза на Стоян главата,
а най на Гидик глава отряза,
Стояна отвърза
и са в село влезнали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020