* * *

Безчинствата на разбойника Гидик със сватбари

Мама Стоян сгоди
за мома, за през гората,
в петък го мама сгоди,
в събота ходел млад сгоден.
В неделя рано ранили,
рано ранили, за булка тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
През гора като вървели,
стигнали Гидик войвода
с вярната му дружина.
Иванчо младоженека
от кола слезе кумова,
че бръкна в джобове,
извади китка нахтари,
че отключи пъстри сандъци,
че извади дари тънено,
извади и я нареди,
че грабна жълта бъклица.
На всеки юнак дар дари
по една чиуря тънена,
за Гидик дари не стигна,
на Гидик вино не заля.
Дружина му се присмяха:
- Гидико, наша войводо,
сладко ли беше виното,
дай да ти видим даровете,
дето ти Иванчо дари,
Иванчо младоженека?!
Гидик се люто разсърди,
че се изясно провикна,
провикна и се закани:
- Ах, вие леле, сватбари,
вие ще се върнете назад,
сватба ще ви разваля,
булка ще ви поробя!
Като са за булка отишли,
седнали да ядат, да пият
всичките ядат и пият,
Иванчо ни яде, ни пие.
Дядо му дума Иванчо:
- Защо не ядеш, и не пиеш,
дали ти гозба не харесва,
дали ти хляба ръженков
или ти вино мухливо,
мухливо вино, горчиво,
или булката не ти е на сърце,
булката бяла Калина?
- Кога за булка идехме
сред гора Гидик срещнахме,
Гидика млада войвода,
с вярната му дружина.
На всички юнаци дар подарих,
дар подарих и вино налях,
за Гидик подарък не стигна,
на Гидик вино не налях.
Той ми се люто закани -
като се връщаме назад
сватбата да ми развали,
булката да ми пороби...
Дядо му дума Иванчо:
- Иванчо, зетко Иванчо,
не се бой, Иванчо, на се бой,
твоята булка е хаидутин,
през друг път ще ви преведе,
Гидика да не срещнете.
Седнали, яли и пили,
тръгнали булка да водят.
Вървели, що вървели,
до гора като стигнали,
Калинка булка хубава,
тя се на кола изправи
и на кумове думаше:
- Кумове, и вие, сватбари,
пращайте, холан, всичките.
Грабнала е китка нахтари,
отключила е пъстри сандъци,
извадила мъжка премяна,
хубаво се пременила,
нарамила пушка бойлия,
запасала сабя фринчия,
натъкнала кобур пищови,
и остри хаджар ножове,
че грабна жълта бъклица
и повела кола кумове,
и се ясно провикна:
- Ах, леле, Гидик войводо,
къде си, тука да дойдеш,
двамата да се срещнеме.
Дорде Калина издума -
ето го Гидик насреща.
Гидик Калинка думаше:
- Девер по-млад и неженен,
нещо ще те попитам,
право да ми кажеш, -
в коя кола е булката,
булката с младоженека?
Калинка дума Гидику:
- Гидика, млада войводо,
я вземи да те почерпя
от мойта жълта бъклица,
от мойто вино червено,
и тогава ще ти кажа,
в коя кола е булката,
булката с младоженека.
Гидик бъклица поема
и вдига вино да пие.
Калинка, булка хубава,
измъкна сабя тънена
на Гидик глава отряза,
и на Гидика думаше:
- Гидико, млада войводо,
ти посече ли ми сватбата,
и пороби ли булката,
булката, бяла Калина?...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2020
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020