|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за наджънване между мома и ерген
Мома сама жъне, мари,
на голяма нива, (2)
на широка поста.
Овчар се провиква
низ гора зелена:
- Пладнувай, девойко,
пладнувай, момне ле,
че пладнина стана,
стана и се мина!
- Овчаро, овчаро,
млади йоловаро,
бре, не посмивай се,
мома пладне знае.
Кога пладнин стане,
нива се обръща,
сърпум сянка прави.
Карай стадо насам,
карай, да запладниш
под дебела сянка,
да се обложиме:
ти ко ме наджънеш,
нива ще ми вземеш.
Пък ко те наджъна,
стадо ще ти взема.
Та се обложили
и са зажънали.
Мома го наджъна
дванаесе снопа.
Той викна да плаче:
- Ух си, стадото ми,
стадо неброено,
стадо недоено!
Мома отговаря:
- Овчаро, овчаро,
мълчи, недей плака!
И овцете наши,
и нивата наша.
Варвара, Царевско; жътварска - към обед (СбНУ 65/2012, № 293).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|