|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за наджънване между мома и ерген
- Тънка бяла Райчица,
тънки хи са веждите,
черни й са очите,
дай ги, Райке, батю си,
да ги батю покърши,
хем покърши, хем проломи!
А Райчица му дума
- Кървен село гидийо,
аз забравила ли съм
вчерашните ядове,
онзъшните пукове,
га ме по двор влачеше,
пръстите ми трошеше,
пръстени ми падаха,
дружки ги беряха,
на нива ги сееха,
жълто просо никнеха,
мома й момко жънеха,
жънеха й хортуват
"Кой кому же наджъне,
сърпа му жъ надхвърлим!"
Мома момкум наджъна,
хукна мома да бяга
през честата къпина,
овчар вика изподиря
- Дръж, къпино, момата
за шаренте чорапи,
на тебе жъ са чорапи,
на мене жъ й момата!
Светлина, Грудовско; хороводна (СбНУ 64/2012, № 1655 - "Дръж,
къпино, момата"); контаминирана; кървен - според записвача "наскърбен".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|