* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Мома нива жъне,
овчар покрай ходи,
сиво стадо пасе.
Овчар момню дума:
- Карай, момню, карай,
на край да изкараме,
че на края има
сянка орехова.
Под сянката има,
вода кладенчова,
малко хляб ще хапнем,
водица ще сръбнем.
Момне овчарко дума:
- Овчарко, повлеканко,
повлечи-навойко,
я хвърляй кривака,
че вземай сърпеца,
сърпа и паламарка,
да се наджъваме.
Ако ме наджънеш,
нивата ще й твойта,
нивата и снопите;
ако те наджъна,
стадото ще й мойто,
стадото и кривака.
Че са наджъвали,
момня го наджъна
дванайсе снопови,
тринайсе ръкои.
Хвърлила й сърпеца,
грабнала кривака.
Стадото прибира,
овчарко момню дума:
- Чакай, момню, чакай,
стадото ще делим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020