* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Спровикна се стар ми Стайко
стар ми Стайко, по-стар свекър
от дюкяни, от механи:
- Коя мома пладне жъне,
пладне жъне, пладне пее,
тя е мома мойта снаха.
Отде го зачу бяла Рада
от мази от дълбоки,
от станове - от широки.
Взела сърп на рамо и паламарка,
та си отишла на бащина дълга нива,
дълга нива с бяло жито
покрай пътя кираджийски
кираджийски - керванджийски
дето вървят керван турци,
керван турци кираджии.
Зажънала и запяла.
Задали са керван турци,
керван турци кираджии.
Напред върви младо турче,
младо турче - кираджийче.
Той на Рада, Радо дума:
- Мари Радо, бяла Радо,
хайде да се наджъваме!
Ако те Радо аз наджъва ме
ще да взема дълга нива,
дълга нива с бяло жито.
Ако ли ме ти наджънеш
ще ми вземеш нови кола,
нова кола с кирията,
млади биволи с чоловете!
Жънали са, наджъвали,
наджънала бяла Рада.
Ще му вземе нова кола,
нова кола с кирията,
млади биволи с чоловете.
Моли и се младо турче:
- Остави ми, Радо, нова кола,
остави ги, не са мойте!
Колата е чичовата,
Биволите - батювите,
кирията - татовата.
Отговаря бяла Рада:
- Не ти искам нова кола,
не ти искам млади биволи.
Мен ми стига похвалата,
че съм турчин наджънала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020