* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Провикнал се стари Стайко
от механа, от широка:
- Коя мома пладне жъне,
пладне жъне, пладне пее -
тя е мома моя снаха!
Де го зачу бяла Рада
от мази, от дълбоки,
от станове, от високи -
че грабнала сърп на рамо,
паламарка в лява ръка,
че отиде на бащина си,
бащина си дълга нива
на два пътя кираджийски,
кираджийски, керванджийски.
Зажънала и запяла;
отдолу иде силен керван,
напред върви младо момче,
младо момче керванджийче.
То на Рада, Радо, дума:
- Мари Радо, бяла Радо,
хайде да се наджъваме;
ако ли ме ти наджънеш,
ще ми вземеш биволите,
биволите с кирията;
ако ли те аз наджъна,
ще ти взема бащината,
бащината дълга нива,
дълга нива с бяло жито!
Жънали, наджъвали се -
наджъна го бяла Рада;
че му взема биволите,
биволите със колата,
със колата с кирията.
Момче Рада тихом дума:
- Мари Радо, бяла Радо,
дай ми, Радо, бар остеня -
да се вардя от кучета
като ходя по селата,
по селата хляб да прося!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020