|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за наджънване между мома и ерген
Провикна се овчар
от висока чука:
- Седни, седни Бяло,
седни, пладня стана!
Бяла овчар дума:
- Овчарю, козарю,
ази пладня зная,
кога пладня стане
сърпът ръжда хваща,
снопът сянка няма.
Я ела, овчарю,
да се наджънваме.
Ако ме наджънеш -
аз ще ти пристана;
ако те наджъна -
стадо ще ти взема.
Че слязъл овчар,
при Бяла отишъл
та са наджънвали.
Бяла хитра излязла
ръкойки кладила,
снопи привличала,
че го наджънала
с кръстчец и половина.
Овчар Бяла думаше:
- Остави ми, Бяло,
барем за тамазлък.
Бяла му остави
краставото яре
и делебашо шиле.
Коевци, Дряновско; жътварска - по пладне (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|