* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Мари, Яно, бела Яно!
Жнала Яна на два пъта,
на два пъта на три друма.
Оттам вървят кираджии,
кираджии, керванджии,
никой нищо не й рече.
Най-малкото керванджийче,
той на Яна отговаря:
- Мари Яно, бела Яно,
имаш китка на бузата,
дай га мене на челото,
кье я скрия в куюм джеби,
кье я трия на бел камък,
да га пия с пресно млеко,
да се хваля на момите -
как са сладки малки моми,
като бел мед на Илинден,
като агне на Гергьовден,
като пиле на Петровден.
- Ой те тебе, кираджийче,
яла да се наджинаме;
алко мене ти наджънеш,
халал да ти е мойта китка,
мойта китка росна китка;
алко тебе аз наджъна,
кье ти взема биволето,
биволето, кирията.
Па се двама наджинали
от сутрина дор до пладне.
Наджъна го бела Яна
малко много девет снопа,
девет снопа, три ръкойки.
Седнало е кираджийче
да се моли, да си плаче:
- Мари Яно, бела Яно,
халал да ти й кирията,
туку ми дай биволето,
биволето и колата.
- Ой те тебе, кираджийче,
халал да са биволето,
биволето с кирията,
мене стига тая хвалба
да се хваля на момите, -
как се лъжат малки момци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020