|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за наджънване между мома и ерген
Злато, леле, мари, хубава!
Жъла Злата пшеница,
на висока върбица,
като жъла и пяла,
а овчар й подрука:
- Злато, мари, хубава,
мари, ела при мене,
при мене сянка дебела,
при мен вода студена,
при мен агне печено,
при мен вино червено.
А Злата му подрука:
- Ой, овчарьо гидийо,
не мой рука от тука,
ами ела при мене,
да се наджъноваме,
кой кого ще наджъне.
Ако ли те наджъна,
ще ти взема стадото,
ако ли ме наджънеш,
ще ми вземеш нивата
със бялата ченица!
Та са жъли, що жъли,
Злата го е наджънала,
със дванайсе снопа
и тринайсе ръкойки.
Закара му стадото
със тежката удая.
Овчар й се молеше:
- Злато, мари, хубава,
остави ми едничко,
макар да е шелаво!
Долен, Неврокопско, дн. Гоцеделчевско (Кюлев 1977, № 128; =Архив
ИМ-БАН <http://www.musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=5773> 02.02.2020).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|