* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Жъла Злата пченица
на висока върбица,
та е жъла и пела,
и овчар й подрука:
- Злато, мари, хубава,
Злато, мари, гиздава,
немой жъна тукана,
ами ела при мене, -
при мен сенка дебела,
при мен вода студена,
при мен агне печено.
- Ой, овчаро, гидийо,
нимой рука оттука,
ами ела при мене
да се наджънуваме -
ако ли те наджъна,
ще ми дадеш стадото;
ако ли ме наджънеш,
ще ми вземеш нивата,
нивата с бела ченица!
Злата го наджънала,
закара му стадото
овчар й се молеше:
- Остави ми еднинко
макар и да е шепуво...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020