* * *

Облог за наджънване между мома и ерген

Мари Яно, бяла Яно!
Яна жъне до два пътя,
дето вървят кираджии,
кираджии, керванджии.
Никой нищо не й рече, -
най-малкото керванджийче
то на Яна проговори:
- Мари Яно, бяла Яно,
имаш китка на челото:
дай ми, Яно, тази китка -
да я стрия на бял камък,
да я пия с прясно мляко,
да се хваля на момците -
как са сладки малки моми:
като бял мед на Илинден,
като агне на Гергьовден,
като пиле на Петровден.
Отговори бяла Яна:
- Ой те тебе кираджийче,
хайде да се наджънваме!
Ако мене ти наджънеш,
за тебе е мойта китка!
Ако тебе аз наджъна -
ще ти взема биволите,
биволите и колата.
Почнали да се наджънват -
от сутринта дор до пладне;
наджъна го бяла Яна -
малко-много, с девет снопа,
с девет снопа, с три ръкойки;
но му прости биволите,
биволите и колата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020