|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Облог за наджънване между мома и ерген
Провикна се овчар
от високо бърдо:
- Пладнувай, девойко,
че е пладне дошло
и доилно време,
дошло и минало!...
- Не лъж' ме, овчарко,
че мома си знае,
кога пладне дойде!
Кога пладне дойде,
сянка под сноп пада,
сърпът почернее,
нивата полегне,
буренът повехне!
Слезни, слезни, овчар,
да се наджънваме!
Ако ме наджънеш -
сама ще ти дойда;
ако те наджъна -
стадо ще ти взема!
Па е слязъл овчар
от високо бърдо,
па запладни стадо
под високо дърво,
под дебела сянка,
при студена вода.
Па отиде овчар
на голяма нива,
та се наджънвали
със руса девойка.
Хитра била мома,
ръкойки крадяла,
снопи привличала,
та го наджънала...
неуточнено; жътварска (Стоин-Песнопойка 1930, № 120); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.03.2020
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|