* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Тевен се облак зададе,
облак ми иде, дъжд няма,
из облак змейно продума.
Гана из гора вървеше,
из гората, въз водата, (2)
из облак змейно продума:
- Либе ле, Гано, либе ле,
ти що щеш, Гано, тукана,
из гората, въз водата?
Тая е вода галатна,
вчера галати минаха,
със кола болни караха,
та им раните миеха
и им кърпите перия,
по морава ги простират,
по морава, по жарава.
Я с' иди, Гано, у вази,
умий се, та се оплети,
па се хубаво премени,
накачи тежко нанизи,
твойото и змейновото,
дето го й змейно донисал,
па седни, Гано, вънкана,
вънкана, до ямбарите.
Ние щем, Гано, да дойдем,
до седемдесет змейова,
змейове необръснати,
до седемдесет змеици,
змеици неоплетени,
до седемдесет змейчета,
змейчета неокъпани.
Цялото село жа светне,
Ганини двори жа горят,
жа горят и жа изгорят,
тебе щем, Гано, да вземем,
със нази, Гано, да дойдеш!
Гана си змейно послуша,
та се назаде повърна,
право си у тях отиде,
уми се, та се оплете,
отключи хладни земници,
отвори нови сандъци,
извади герджик премяна,
па се хубаво премени,
дваж по-хубаво уреди,
накачи тежко нанизи,
нейното и змейновото,
дето го й змейно донисал,
па седна Гана вънкана,
вънкана, до ямбарите.
Кога е било полунощ,
ей де ми идат змейове,
до седемдесет змейове,
до седемдесет и седем,
змейове необръснати,
змеици неоплетени,
змейчета неокъпани.
Цялото село светнало,
Ганини двори горели.
Па са си Гана вземали.
Вървели, що са вървели,
Гана си змейно думаше:
- Либе ле змейно, либе ле,
мен ме й мама калесала,
яй д' идем, змейне, на сватба,
да идем и аз да пошетам.
Я ми се стори, престори
на китка ален калафир,
на страна да те затикна,
със тебе, либе, да шътам.
Змейно си Гана послуша,
той ми се стори, престори
на китка ялен калафир,
тя го на страна затикна,
па са двамата тръгнали,
майци на гости да идат.
Като във двори стигнали,
Гана отвънка викаше:
- Я, излез, мамо, навънка,
люта ме глава заболя,
по-люта треска разтресе,
клади, мамо, буен огън!
Майка й навънка изляла,
тя й наклала буен огън,
да се Гана поогрее.
Като се Гана огряла,
оттикна китка от страна,
тя го в огънят зафучи.
Змейно из огън продума:
- Либе ле Гано, либе ле,
що ли ме лесно измами,
та ме в огънят изгори!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015