|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Злато, моме Злато,
заиграло й хоро
на среди, сред село,
всичките играят,
играят, не знаят,
и Злата играе,
играе, не знае.
Отде се зададе
змея с бързи коне,
на хорото дойде
и от конче слезе,
че си Злата хвана
за десната ръка,
за витата гривна
и га на кон метна.
Злата се извива,
извива, повива
и си мама дума:
- Мамо, мила мамо,
отивам, забравям,
всичко си оставям,
само не оставям,
само не забравям
мойто мило братче;
га се жени, мамо,
мойто мило братче,
мене да калесаш,
на сватба да дойда!
Мама Злати дума
- Злате, дъще Злато,
къде да те найда,
та да те калесам?
Тракия, Старозагорско; хороводна (СбНУ 64/2012, № 1578 - "Змей
грабва Злата от хорото").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|