|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Седнала е Лата
под жълтата дуня,
под червен трендафил,
везмо да си везе,
везмо на ръкаве.
Отде ми са кацнали
два бели гълъба,
два сиви лебеда,
Лата отдигнали.
Лата писка, плаче:
- Мамо, мила мамо,
всичко ви прощавам -
даре и месале,
и мойта премена.
Едно не прощавам,
когато зажените
мойто братче мило,
да ме калесате -
на сватба да дойда,
зълва да му стана,
зълва и подзълва!
Мама на Лата дума:
- Лате, чедо Лате,
къде да те видим,
къде да те чуем?
Лата на мама дума:
- Мамо, мила мамо,
налейте бъклица,
вървете в горица,
закачте бъклица
на високо дърво!
Славяново, Харманлийско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана
- вм. змей, тук стоят два гълъба, лебеда; Лата - срвн. Злата.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|