* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

- Вено ми, Вено галено, (2)
от ка ми беше малено,
много ми беше хубаво,
отка ми, Вено, порасна,
много ми, Вено, погрозне,
дали ми те овчар люби,
ели ми та говедаро,
ели ми та яловаро?
Я Вена й говореше:
- Мале ли, мила майчице,
ни ме, мале, овчар люби,
ни ме, мале, говедар люби,
ни ме, мале, яловар люби,
мен ме, мале, змейо люби,
всека ми вечер дооде,
и тая вечер кье дойде,
и мене с него кье кара.
Мале ле, мила мале,
кога брат ми кье се жени,
всичка ми рода да каниш
и мене, мале, да каниш.
Я майка й й говореше:
- Вено ми, Вено галено,
дека майка да те тера?
Я Вена й говореше:
- Мале, мила майчице,
на връх на Пирин планина,
тамо си има езеро,
пусни ябълка в езеро,
на мене в скути кье падне.
Кога брат й се е женил,
всичка са рода канили,
само Вена са я забравили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015