|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Злато, кума Злато,
Злата жа кумова
в събота по пладня
на малките моми,
в неделя по пладня
на големките.
Злата хоро води,
змей по края ходи,
Злати глава клати
и на Злата дума:
- Хайде, Злато, хайде,
времето се мръкна,
време не остана!
Злата се потрива,
към змея не гледа.
Вихрушка се свила,
Злата мома вдигна,
занесе, замете
горе в небесата.
Златинте опашки
вихром са биеха
горе в синьо небе,
като два орела.
Полски градец, Новозагорско; на "Лазарца" (СбНУ 60/1993-1994,
№ 95 - "Змей вдига кума Злата от хорото").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|