|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Злата мома, Злата,
Злата Лазар води,
змейно покрай ходи
и на Злата дума:
- Злато, баш девойкьо,
Злато, пристани ми!
Злата змейно дума:
- Почакай ме, змейно,
Лазар да си походя,
кумство да си покумувам!
Дорде Злата издума,
свила се силна вихрушка,
Злата в небе вдигна.
Златините чехли
в небеса хвърчаха,
като два ми орела;
Златините опашки
на земя падаха.
Изпогледаха се момите -
коя мома нямаше?
Злата мома нямаше...
Голямо Алъчкьой, дн. Плачидол, Добричко; лазарска (СбНУ 3/1890,
с. 33, № 5; =БНПП 2/1981, с. 210 - "Злата и Змей").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|