* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Яно, мари, Яно - дружки Яна велят:
- Айде, Яно, да идем с бракья на бачия,
с бракья на бачия, с дружки на ягоди.
Я Яна им вели, вели, ем говори:
- Не кю, дружки, не кю.
Хвали ми се Змейо, Змейо Горянино,
дека кье ме найде, тамо кье ме вдигне.
Мене кье ме кара кун змейове,
кун змейове, кун лични змеици.
Я й бракья велят, велят, ем говорят:
- Айде, Яно, ти не бой се, ние сме си
деветина, деветина бракья.
Стана Яна, стана, премени се,
па си тръгна с бракя Яна на бачия,
с бракья на бачия, с дружки на ягоди.
Таман беше Яно, Яно насред дено -
мъгли замъглило, роса заросило,
по росата, Яно, два орла се вият.
Те не ми са, Яно, до два бели орла,
току ми са, Яно, до два люти змея.
Извишиа Яно дур до синьо небо.
Тогай се е Яно досетила и братом викнала:
- Като кье се жени брат ми Костадина
и мене на сватба, Яно, калесайте.
Я бракья й велят, велят, ем говорят:
- Дека кье те найдем, Яно,
калеска да пратем?
Я Яна им вели, вели, ем говори:
- Подкитейте вие китена калеска,
та я закарайте у гора зелена,
та я закачейте на висока ела,
на висока ела, на ниските стебла.
Азе кье излегна шетба да се шетам
и кье да погледна у висока ела,
у висока ела, на ниските стебла,
и кю да си видя китена калеска,
и кю да се сетя за братова сватба.
Изпратили бракья с китена калеска,
та я закачили у гора зелена,
у гора зелена на висока ела,
на висока ела, на ниските стебла.
Излегла й Яна шетба да се шета,
та е намерила китена калеска.
Тогай Яна на Змейо викнала:
- Ой те тебе, Змейо, Змейо Горянино,
мене ме викат бракья на сватба да ида!
Я Змейо й вели, вели, ем говори:
- Иди, Яно, иди, аз не мога да дойда,
люди кье ме видат и кье ме претрепат.
Я Яна му вели, вели, ем говори:
- Ти се напрай, Змейо, перо пауново,
перо пауново, крило жарабово,
крило жарабово, китка коилова.
Аз кье те стъкна на русата глава.
Направи се Змейо крило жарабово,
перо пауново, китка коилова.
Затъкна го Яна на русата глава.
Таман беше, Яно, рано у неделя.
кватове кренаа, Яна, изпращаа.
Върнала се Яна, фурна запалила,
откинала Яна Змейо от главата,
та го хвърли Яна у силната фурна.
Отмал душа Змейо на Яна продума:
- Ти си била, Яно, по-хитра от мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015