|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Змей Злата залюби,
хем й се закани:
- Злато, първо любе,
Злато, жа те взема
на ден, на Великден,
на личен Гергьовден!
Злата му се моли:
- Змейно, първо любе,
чакай, чакай, змейно,
до ден, до Лазарца,
да си стана, змейно,
на момите кума,
на момците мома!
И змейно я чака
до ден, до Лазарца,
та си стана Злата
на момите кума,
на момците мома.
Злата хоро води,
змей покрая ходи,
Злата глава върти:
- Хайде, хайде, Злато,
хайде жа те взема.
Духнали са ветри,
ветри и ветрушки,
увзели са Злата,
че са я занели
горе в синьо небе.
Злата се не види,
опашки се видят.
Никола Козлево, Новопазарско; лазарска - на ерген (СИБ 2, № 413).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|