* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Тръгнала Радка за вода,
от бистър Дунав за вода,
слънцето още не изгряло,
петлите дваж са препели.
Майка й вели, говори:
- Не ходи, Радке, да вода,
там излиза змея двуглавен.
Радка майка си не слуша,
отишла Радка за вода.
Излегъл змея, Радка взе,
отведе в равни дворове.
Радка си сълзи пророни,
че с майка си се раздели.
Като е майка легнала,
и насън е Радка дошла.
- Стига си, майко, плакала,
мен си ме змея отведе
в змейови равни дворове.
Като брат ми ле порасне
и като се той зажени,
и мене, майко, да каниш -
във бистър студен кладенец,
шарена ябълка да пуснеш.
Като си ябълка видя,
веднага ще се досетя,
че брат ми се е днес женил.
Раснал е брат й, пораснал,
дошло е време за женене,
Радка на змея продума:
- Ой, ти, змей бе, първо либе,
хабер ми дойде, либе ле,
от мойта стара майчица,
че брат ми се днес жени.
Змея ле, кат се научи,
веднага в гора отишъл,
хванал е диви овени,
Радка си бързо източи
до бела ми баница.
Тръгнали двама на сватба.
Темен се облак зададе
над Радкино малко село,
всички за невеста кринали,
всички са назад бегали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015