|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Злато, кума Злато,
Злата змей залюби.
Змейно Злати дума:
- Злато, жа те взема
по ден, по Лазарца!
Злата му се моли:
- Змейне, първо любе,
не ме вземай, змейно,
по ден, по Лазарца.
Постой, та почакай
до ден, до Великден,
че да стана, змейне,
кума на кумите.
И змейно га чакал
до ден, до Великден.
Поели, попили,
вънка са излели
хоро да играят.
Злата ги подари
по перо жераво,
по игла сребърна.
Злата ги повела
хоро да играят.
Злата хоро води,
змейно по край ходи,
Злати глава върти:
- Хайде, Злато, хайде,
че сватове идват!
Злата хоро води,
лична песен пее:
- Дружки, мили дружки,
нагледайте ми се,
наслушайте ми се.
Че са се задали
мъгли и прахове,
ветрове, ветрушки,
и Злата грабнали,
и га издигнали
горе в сино небе.
Златината майка,
тя си Злата търси
из старите хора,
из дремните деца.
Златините братя
на чардак стояха
и на мама думат:
- Гледай, мамо, гледай
горе в сино небе -
нищо се не види,
само й са видят
на риза полите,
на сукман опашки,
на плещи косата.
Хлябово, Тополовградско; лазарска - в двора на кумата (СбНУ 62/2009,
№ 429 - "Змей вдига мома Злата на Великден").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|