* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Тръгнало е Лате
с две стомни на вода.
На път найде Лате
две гримни сребърни.
На ръки ги тури,
ръки хи разгрели.
В къщи ги занесе,
на полца ги тури,
полица разгреля.
Не е било, Лате,
две гримни сребърни,
най е било, Лате,
змияр, първо любе.
Змияр, първо любе,
той Лате не пуска,
ни на вода д' иде,
ни момци да гледа,
ни китки да дава,
ни песни да пее.
Латините братя,
те на Лате думат:
- Хайде, хайде, Лате,
змияр е самичък,
ний сме деветима,
какво жа ни стори?
Лате е тръгнала,
на хоро отиде
и хоро играла,
и песни пеяла,
и момци гледала,
и китки давала.
Отде я догледа
змияр, първо любе,
той конче разигра
през среде хорото,
та си Лата хвана
за десната ръка,
за витата гримна
и я на кон метна,
на кон зад него си,
та си я заведе
зад гора зелена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015