|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Злато, тънка Злато!
Злата змей залюби.
- Ще те взема, Злато,
Злато, тънка Злато,
по ден по Великден,
по личен Гергьовден!
Злата му се моли:
- Постой, та почакай
да ида в черкова,
с дружки да се видя,
комка да си взема,
комка и нахора.
Злата от черкви излезна
и лична песен запяла:
- Дружки, милни дружки,
днеска Злата има,
утре Злата няма.
Таман това дума,
свили се ветрушки,
та Злата вдигнали.
Злата се не види,
опашки хи се вият,
като два орела,
опашки се видят,
Злата се не види.
Златината майка,
тя по двори ходи,
дребно сълзи рони,
руса коса скубе,
Злата не се види.
Елесфака, дн. Доброплодно, Провадийско; инф. преселн. от Гьобел
в Мала Азия (СбНУ 47/1956, № 58 - "Змей отвлича тънка Злата"); нахора
- нафора.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|