|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей (вихрушка) вдига мома от хорото
Кумувала й Злата,
Злато, кума Злато,
на малките моми
и на големите.
Злата хоро води,
хоро ладолица.
Свило се й вихрушка,
змей Злата залюби,
залюби, заиска.
Злата змея дума:
- Постой ме почакай,
до ден, до Великден,
да си изпроводя
младите кумички!
Змейно я почака
до ден, до Великден.
На ден, на Великден,
Злата хоро води,
хоро ладолица.
Свило се й вихрушка,
змей Злата задигна,
Златините чехли
на земя паднали.
Златината майка,
тя на Злата дума:
- Злато, дъще Злато,
кога ще се видим?
Злата мама дума:
- Ще са видим, мамо,
кога бате жениш,
на кривата круша -
змейно там кондисва.
Барган, дн. Детелина, Карнобатско; на "Лазар" на кръстницата
и на Великден (СбНУ 60/1993-1994, № 93 - "Змей грабва Злата от хоро ладолица").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|