* * *

Змей (вихрушка) вдига мома от хорото

Змей Кера залюби,
Керо льо Попова,
на ден на Великден.
Га на ден Великден,
змей Кера не пуща
на хоро да иде.
Кера му се моли:
- Ти пусни ме, Змейо,
на хоро да ида.
Не ще хоро игра,
ни игра, нито пя.
Не ще с очи стрели
към моми, към момци!
И Змейо га пусна,
на хоро отиде.
Играла и пяла,
и очи стреляла
към моми, към момци.
Задало се, Керо,
мъгли и прахове,
свила се ветрушка,
Кера е вдигнало.
Кера пищи, плаче:
- Мамо, мила мамо,
всичко ви оставям,
оставям, прощавам!
Само не прощавам,
когато женете
моя голям брайна,
да ме скалесате,
зълва да му стана!
Мама Кера дума:
- Керо ле, дъщере,
къде да те найда,
та да те скалеса?
- Мамо, мила мамо,
във гора зелена,
под дърво високо
закачи бъклица!
Кога вятър духне,
вино да изтури.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015