|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се хубава Калина:
- Мене ме ерген не мой приговори,
приговори, китка да ми вземе!
Де га зачу змей в гора зелена,
престори се на Гюро, добър юнак.
Той по пладне на хоро отиде.
Веднъж рече - тя му китка даде,
дваж за втори - тя му пристанала.
Поведе я Гюро, добър юнак,
не я води към село голямо,
най я води към гора зелена.
Отговаря хубава Калина:
- Защо тъй, хубави момко,
не ме водиш към село голямо,
най ме водиш в гора зелена?
Стой, почакай, Гюро, добър юнак,
в село да ида, дари да си взема,
да дарувам свекър и свекърва,
свекър и свекърва, и зълви, девери!
Отговаря Гюро, добър юнак:
- Твоите дари - на гора листата,
твоят свекър - едно сухо дърво,
а свекърва - един студен камък!
Зорница, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|