|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се мома Ангелина:
- Аз съм мома, мома над момите,
с мене момък не мой да приказва,
мене момък не мой ме излъга.
Де я зачу змей от гъста гора!
Престори се в село добър юнак,
името му й Никола кехая.
Че отиде право на хорото,
че се улови при мома Ангелина.
Продума й и тя му продума,
повтори й и тя му пристана.
Вървели са, доде са вървели,
отишли са досред гора гъста.
Отговаря мома Ангелина:
- Ой те тебе, Никола кехая,
я ме пусни назад да се върна,
да си зъмна мойто тежко даре,
да си даря твойта стара майка.
Отговаря Никола кехая:
- Ой те тебе, мома Ангелипо, (2)
мойта й майка буковата сянка,
твойто й даре буковото листе...
Върбица, Преславско; хороводна (СИБ 2, № 938 - "Змей излъгва
горделива мома").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|