* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се малка мома,
снощи вечер на седянка
и пред моми, и пред момци:
- Аз сам мома като момите
и невяста като невести.
Мене момък не може прилъга,
ни прилъга, нито преговори.
Като я зачу змей от кладенеца,
от кладенеца, от либенеца,
със вечерка при мома довтаса,
до среднощи момата прилъга
с меден пръстен, с медно огледало:
- Аз имам, бре, къща висока,
мермер двори и тучови порти.
Вървя мома докато й се досади,
па на змея тихо отговаря:
- Де ти, Змейо, високите къщи,
де ти, Змейо, мермерни двори,
мермерни двори, тучови порти?
Змея моми тихо отговаря:
- Не видиш ли високите земи -
това са мене високите къщи;
не виждаш ли широки поляни -
това ми са мермерни двори;
дето видиш високите буче,
там са мене тучовите порти.
Мома Змейо тихо отговаря:
- Снощи цепих на дръвника дърва,
там си забравих меден пръстен,
меден пръстен, медно огледало.
Тогаз змея моми отговаря:
- Лъжи, моме, когото щеш лъжи,
ала змей не можеш излъга.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015