* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се (2) мома Ангелинка,
Ангелинка, (2) баш хубостница:
- Я съм мома от голема рода,
мене момък не може ме излъга!
Де я дочул змей у планина,
па разперил два руси перчина,
па си увзел два медни кавала,
па си седнал моми до коляно,
та си свирил досред полунощи
и прелъгал мома Ангелина.
Пристанала се мома Ангелина,
па я завел у Стара планина.
Направил й железни опинци:
- Кога сдереш железни опинци,
коги родиш мъжко детенце,
тогива че идемо у баща ти на госкье!
Денем е опинци носила,
вечер ги е у огъня заривала,
заран ги е с вода поливала.
Опинци се сдрали, дете си родила.
Пошле ми са у баща й на госкье.
Срещнале ми са пет кола със сено,
срещнали ми са пет кола със снопи.
Ангелина на змей проговаря:
- Леле, змейо, леле, огнен змейо,
можеш ли си сено да запалиш,
сено да запалиш, снопи да изгориш?
Ангелини змей проговаря:
- Я не можем сено да запалим,
я не можем снопи да изгорим,
че у сено у трева зелена,
че у снопи между стръковете
буйно буят билки лековити -
иглика, кумонига, овчарска тинтява,
билки лековити, билки омразни.
Когито са край село стигнали,
на венец се огнен змей престорил.
Коги е Ангелина стигнала
у бащината си къща,
макя й се затекла,
люлката да й прихване.
Ангелина макя си говори:
- Недей ми люлка прихваща,
ноло ми свали венеца,
накръст ливагето да минеш,
змейски билки да сбереш,
змейски билки омразни,
билки - вратика, иглика,
кумонига, та па овчарска тинтява;
със ньи, мамо, да ме окъпеш
на колата, на разточника,
със биволска кожа покриеш!
Това е майка й сторила.
Коги се Ангелина повърна
да види люлката с детето,
да види куката с венеца -
детето у люлка немало,
нити на куката венеца...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015