|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се Калина-Малина: (2)
- Мене ерген немой приговори,
немой приговори, китка да ми вземи!
Де го зачу змей в зелена гора,
той се стори Гюро добър юнак,
че се качи конче хвърковато,
че отиде право на хорото,
на хорото право при Калина,
той продума, тя му китка даде,
той повтори, тя му пръстен даде,
той потрети, тя му пристанала.
Поведе га Гюро, добър юнак.
- Върви, върви, Калино-Малино!
- Стой, почакай, Гюро, добър юнак,
да си взема моите тънки дари!
- Върви, върви, Калино-Малино,
твойте дари - буковите листа!
- Стой, почакай, Гюро, добър юнак,
да си взема мой кован колан!
- Върви, върви, Калино-Малино,
твоя колан - змейовите кожи!
Странско, Старозагорско; великденска - хороводна (СбНУ 64/2012,
№ 400 - "Змейно грабнал Калина от хорото").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|