|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Блазе, Боже, на нашта Калина,
сама ходи вечер на седенки,
сама ходи, сама си дохожда.
С нея ерген не може да говори,
нито мома с нея да запей.
Отде я зачу змей от планината,
че отиде Змейо на седянка.
- Добър вечер, моми на седянка!
- Дал Бог добро, момче ябънджийче!
Сядай, момче, долу на земята!
Не седна Змейо долу на земята,
най седна Змейо до хубава Калинка.
Лъга Змейо, лъга, прилъга я:
- Къщите ми са високи палати,
дворове ми - широки полета.
Лъга Змейо, лъга, прилъга я,
че я заведе горе в планината;
там й Змейо очите извади,
и й Змейо кръвта там изпива.
Паисий, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|