|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Хоооо! / Провикна се мома на момина седенкя:
- Я съм мома (2) от голема рода,
мен не може момък да излъже!
От дек дочу Змея планинеца,
па разреши два руси перчема,
па нахлупи два сури калпака,
па забоде два медни кавале,
па си дойде на момина седенкя.
Та си седна до мома Еленка,
па засвири с медни си кавале,
па си свири, дор петли пропеха.
Хем нги свири, хем ги лъже:
- Хайде, моме, със мене да дойдеш,
и я имам макя като тебе,
и я имам сестри като твоите,
и я имам брайкя като твоите,
и я имам рода като твойта,
и я имам къща керемидна!
Дорде Змейко това си изрече,
рипна мома, със Змейко да иде.
Змейко мома Еленка поведе,
я заведе в змейови грамади.
Михайлово, Оряховско (Иманье без довършуванье. Фолклористичен
сборник. Народно-песенното наследство на Врачанския регион. /Съст. Йорданка Манкова.
Враца, 2012, № 2.11); от втория стих насетне всяка първа половина на стиха се
повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|