* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се, мила мале,
слънчевата сестра:
- Я съм мома, я съм мома,
мома над момите,
мене момък, мене момък
не може прилъже!
Де ги дочу, мила мамо,
Змейо у планина,
та разреши, мила мамо,
три руси перчине,
па забоде Змейо, мале,
два медни кавале,
па окачи Змейо, мале,
конче шестокрило,
па отиде Змейо, мамо,
Змейо на седенкя,
та ми седна Змейо, мамо,
моми до колено,
па засвири Змейо, мамо,
с два медни кавале,
със кавале свири Змейо
и на мома дума:
- Хайде, моме, да те вода
за моя невеста,
за моя невеста, моме,
на наша вилает!
Азе имам, азе имам
къща керемидна,
къща керемидна, моме,
комин коситренен,
и си имам мила, моме,
една стара майка,
една стара майка, моме,
и две мили сестри.
Със кавалесвири Змейо
и мома излъга,
па си мома вдигна Змейо
на кон, на теркия,
па се вдигна Змейо, мамо,
у темни облаци,
па премина Змейо, мамо,
през девет планини,
па ми падна Змейо, мамо,
у темни пещери.
Змейовата къща, мамо,
две темни пещери,
комин коситрени, мамо,
две бели логачки,
змейовата майка, мамо,
змия оридовна.
Он на мома дума, мамо,
дума, отговаря:
- Да се не уплашиш, моме,
от моята майка,
от моята майка, моме,
от моите сестри.
Излезнали, излезнали
милите и зълви,
та са си увели, мамо,
младата невеста.
Като е влезнала, мамо,
у темни пещери,
она сълзи рони, мамо,
и на Змейо дума:
- Кога ще ме водиш, Змейо,
при своята майка!
Он ми влезна Змейо, мамо,
у темни пещери,
та изнесе Змейо, мамо,
железни опинки,
та си обу Змейо, мамо,
младата невеста,
на невеста дума, мамо,
дума, отговаря:
- Кога се съдерат, либе,
железни опинки,
тогава ще идеш, либе,
при своята майка.
Она цел ден плаче, мамо,
и си зълва пита:
- Кога че съдере кака
железни опинки?
- Я ще да ти кажа, како,
баку да не казваш:
вечер ги заривай, како,
у ясна жарава,
заран ги поливай, како,
със студена вода!
Зарива ги невестата
до три ми месеца,
та съдрала, мила мамо,
железни опинки.
Рано ми ранила, мамо,
младата невеста
и на Змейо дума, мамо,
тихом проговаря:
- Рано да подраним, Змейо,
да се пременувам,
че ще да идеме, Змейо,
при своята майка.
Рано ми подрани Змейо,
конче ми окачи
и поведе Змейо, мамо,
младата невеста,
младата невеста, мамо,
змейовото дете.
През полето, мила мамо,
керван ми вървеше,
керван ми вървеше, мамо,
със сено зелено.
Он на булка дума, мамо,
дума, отговаря:
- Ти да вървиш, първо либе,
дете да си водиш,
я ще да замина, либе,
тебе да застрана,
от теб да застрана, либе,
керван да измина,
че във сено има, либе,
какви ли не треви...
Като изминаха, мамо,
големия керван,
па стигнали, мила мамо,
моми край селото,
Змейо дума, мила мамо,
дума, отговаря:
- Я ще стана, първо либе,
на зелено венче,
закачи ме, първо либе,
на десната ръка,
а детенце ще ми стане
на сребърен пръстен.
Като идеш, първо либе,
при твоята майка,
закачи ме, първо либе,
в къщи на клинчето!
Кога е отишла дома
младата невеста,
венец си закачи, мамо,
майка си изведе.
- Я да идеш, мила мамо,
треви да набереш,
треви да набереш, мамо,
рано да ги свариш,
рано да ги свариш, мамо,
венец да полееш!
Ранила, треви набрала,
дор треви сварила,
венец се вдигнало, мамо,
у темни облаци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015