|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се буля с калина:
- Ази имам хрисима калина,
с нея юнак не мой да говори,
да говори, китка да й земне!
Де я зачу Киро, добър юнак,
та поведе сиво-бяло стадо,
заведе го на студен кладенец,
там завари хрисима калина.
Погледна я, тя се й позълняла,
продума й, тя му й китка дала,
той повтори, тя му й пристанала.
Поведе я Киро, добър юнак,
заведе я из гора зелена.
Отговаря хрисима калина:
- Ой те тебе, Киро, добър юнак,
що ме водиш из гора зелена,
де е, Киро, твойто равно двори,
де са вашите високи къщи?
Отговаря Киро, добър юнак:
- Ой те тебе, хрисима калина,
нашто двори - зелената гора,
наште къщи - дълбоките доли!...
Медвен, Котленско (СбНУ 36/1926, с. 46, № 117 - "Мома излъгана
да пристане").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|