|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Прочула се Калина Малина,
че била много разумна,
никой не може при нея да иде,
никой не може с нея да говори.
Де е зачул Змейо от горица,
той отиде при разумна Калина,
той продума, тя му китка даде,
той повтори, тя му пристана.
Че я хванал Змейо за ръката,
отговаря Калина на Змейо:
- Ай, пусни ме, Змейо, да си ида,
тънки съм си дари забравила.
- Върви, върви, Калино Малино,
де ще идем, там дари не трябват,
твоите дари - зелената шума.
- Ай, пусни ме, Змейо, да си ида,
нови съм си чехли забравила.
Върви, върви, Калино Малино,
дето идем, там чехли не носят,
твои чехли - зелена трева,
чорапи ти - студената роса.
Мамарчево, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|