|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвалила се, (2) Калина-малина,
снощи вечер на седянка,
а от зарана на бистър кладенец:
- Аз съм мома над момите
и съм от голяма рода!
Не може ме човек изгабьоса,
та камо ли момък надговори!
Как дочу я змей от грамада
и направи медни кавале,
па отиде с моми на седянка.
Па е свирил и й дума:
- Аз съм овчар от чуждо село.
Та излъга Калина-малина.
Па тръгнали да вървят...
Вървели поле широко,
настале гора зелена.
Калина-малина дума:
- Леле, овчарю, от чуждо село,
че къде бе вашто пусто село?!
А змей й дума:
- Леле-варе, Калино-малино,
нашто село - в тъмни пещери...
Койнаре, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|