|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се буля със Калина:
- Ази имам хрисима Калина,
нея юнак не мой заговори.
Де си зачу Киро, добър юнак,
че помами сиво-бяло стадо,
замами го до Студен кладенец,
дето ходи Калина за вода.
Там завари хрисима Калина.
Той продума, тя се й позасмяла,
той повтори, тя му й китка дала,
той потрети, млада му пристана.
Поведе я Киро, добър юнак,
поведи я из гора зелена.
Отговаря хрисима Калина:
- Ой те тебе, Киро, добър юнак,
не ме води из гора зелена,
най ме води при твоята майка.
Ичера, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ); хрисима - скромна, смирена.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|