* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се буля с Калина:
- Блазе, Боже, блазе на мойта Калина,
на Калина, Боже, на нашта Мария.
Сама ходи късно вечер седенки,
сама ходи вечер, сама си дохожда.
Нея не я ерген ни гони, ни закача,
нито пък по турски някой я напада.
Откъде я зачул змей от планината.
При Калина слезе дума й продума,
лъга змей, лъга, лъга и излъга:
- Хайде, хайде с мен, хубава Марийке,
да ми видиш, либе, къщи високи,
къщи високи, двори широки.
Дума змея дума, дума придума я.
Ах, че я заведе у планини широки,
у планини широки, у пещери дълбоки.
Ах, че отговаря хубава Марийка:
- Ой те тебе, Змейо, либе нелибено,
това ли ти са, либе, къщите високи,
къщите високи, дворите широки,
градинте ширни, портите чемширни?!
Къщите ти, либе, печери дълбоки,
дворите ти, либе, полето широко,
градините, либе, зелени букаци,
а пък портите ти - чемширни дървета!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015