|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се Янка
снощи на седянка -
ах, че не може
никой да я излъже.
Отде я зачу
змеят от гората.
Дорде й почука
тя му права стана,
дорде й продума,
тя му китка даде.
Ах, че я поведе
към гора зелена.
Тя на змея дума:
- Змейо, добър юнак,
я, пусни ме, Змейо,
назад да се върна,
дари да си взема,
ах, че да си даря
свекър и свекърва,
зълва и етърва!
Змеят отговаря:
- Твойте тънки дари -
зелената шума,
твоята свекърва -
букова горица...
Енина, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ); непълна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|