|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Блазя, Боже, на наша Калинка -
сама ходи вечер на седенки,
сама ходи, сама си сдоходя,
нея ерген не мой я излъга,
да й седне до ляво коляно,
до нейната, писаната хурка,
до нейното налима вретенце.
Де я зачу змейно от планина, (2)
че отиде на техни седенки,
дума змейно, дума - придума я, (2)
лъга змейно, лъга - прилъга я,
че й седна до ляво коляно,
че й седна до писана хурка, (2)
до нейното налима вретено.
Отговаря змейно на Калинка:
- Ой те тебе, ти, мома хубава,
мойто й двори - дълбокото доли,
мойте къщи - високите стени!
Емен, Великотърновско; седенкарска - през есента (СбНУ 38/1930,
№ 237 - "Змейно излъгва Калинка").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|