|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се буля с Калинка,
снощи вечер на студен кладенец:
- Аз си имам хубава Калинка,
с нея ерген не мой проговори,
проговори, китка да й вземе!
Де я зачу змей в зелена гора,
че облече овчарска премяна
и отиде на студен кладенец.
Там завари хубава Калина:
- Добър вечер, хубава Калино!
- Дал Бог добро, Гюро, добър юнак!
Той повтори, тя му китка дала;
той потрети, тя му пристанала.
Поведе я Гюро, добър юнак,
заведе я в гора зелена.
Отговаря хубава Калина:
- Ой те тебе, Гюро, добър юнак,
що не ме водиш към вашето село,
към вашето село, във вашата къща,
ами ме водиш в гора зелена?
Отговаря Гюро, добър юнак:
- Нашето село зелената гора,
нашата къща високите дърве!
Тас тепе, дн. Чукарка, Айтоско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|