* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се, мила мале,
мома на седенка:
- Аз съм мома, аз съм мома,
мома над момите.
Мене момък, мила мале,
не може прилъже.
Де я зачу, де я зачу
Змейо у планина,
та забоде Змейо, мале,
два медни кавали,
па окачи Змейо, мамо,
конче шестокрило,
па отиде, мила мале,
Змейо на седенка,
та ми седна Змейо, мамо,
моми до коляно.
Па засвири Змейо, мамо,
с два медни кавали,
със кавали свири Змейо
и мома излъга.
Та си мома вдигна Змейо
на кон, на теркия,
па се вдигна Змейо, мамо,
у тъмни облаци.
Па премина Змейо, мамо
през девет планини,
па ми падна Змейо, мамо,
у тъмни пещери.
Змейовата майка, мамо,
змия ридовкиня.
Излезнали, излезнали
милите й зълви,
та са си увили, мамо,
младата невеста.
Като е влезнала, мамо,
у тъмни пещери,
тя си сълзи рони, мамо,
и на змея дума:
- Кога ще ме водиш, Змейо,
при моята майка?
Той си влезе Змейо, мамо,
у тъмни пещери,
та изнесе Змейо, мамо,
железни опинци,
та си обу Змейо, мамо,
младата невеста.
- Кога се съдерат, либе,
железни опинци,
тогава ще идем, либе,
при твоята майка.
Тя си цел ден плаче, мамо,
и си зълва пита:
- Кога ще съдере кака
железни опинци?
- Аз ще да ти кажа, како,
батю да не казваш:
вечер ги заривай, како,
у ясна жарава,
заран ги поливай, като,
със студена вода.
Зарива ги невестата
до три ми години,
та съдрала, мила мамо,
железни опинци.
- Рано да подраним, Змейо,
да се пременувам,
че ще да идеме, Змейо,
при моята майка.
Рано ми подрани Змейо,
конче си възседна
и поведе Змейо, мамо,
младата невеста,
младата невеста, мамо,
и змейово дете.
През полето, мила мамо,
керван ми вървеше,
керван ви вървеше, мамо,
със зелено сено.
- Ти да вървиш, първо либе,
дете да си водиш,
аз ще да замина, либе,
тебе да запазя,
че във сено има, либе,
какви ли не треви…
Като изминаха, мамо,
големия керван,
па стигнаха, мила мамо,
моми край селото,
змеят дума, мила мамо,
дума, отговаря:
- Аз ще стана, първо либе,
на зелено венче,
закачи ме, първо либе,
на десната ръка.
А детенце ще ми стане
на сребърен пръстен.
Като идем, първо либе,
при твоята майка,
закачи ме, първо либе,
в къщи на клинчето.
Кога е отишла дома
младата невеста,
венец си закачи, мамо,
майка си изведе.
- Я да идеш, мила мамо,
треви да набереш,
треви да набереш, мамо,
рано да ги свариш,
рано да ги свариш, мамо,
венец да полееш.
Ранила е нейна майка,
дор е треви сварила,
венецът се вдигнал, мамо,
у тъмни облаци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015