|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се Руса, малка мома:
- Аз съм мома от велика рода,
мене ерген не мой да излъже,
да излъже, при мене да седне -
камо ли китка да ми вземе!
Де я зачу змей от гъста гора,
престори се в село добър юнак -
името му Никола гидия.
Той си Руси една дума каза
и Руса го в очи погледнала;
той повтори - тя му китка дала,
той потрети - тя му е пристала!
Поведе я Никола гидия;
не я води към техното село,
най я води към гора зелена.
Тя Николу тихом проговаря:
- Стой, почакай, Никола гидия,
да се върна, дари да си взема,
да си дара свекър и свекърва,
да си дара зълви и девери!
Никола и тихом отговаря:
- Върви, върви, Русо, малка моме,
твои другари - буковите листи,
а свекърва - планина зелена,
стари свекър - букова горица,
девери ти - тънките фиданки,
а пък зълви - лозовите пръчки!
неуточнено (Цонев, Родна китка, с. 34, № 17 - "Змей Никола
отвлича Руса мома"). Твърде близки варианти са записани от бесарабските българи
- Титоров, Българите в Бесарабия. С., 1903, 320, Бесарабия; Върбански, № 111,
Преслав, Приморски район, Запорожска област - Украйна (момата е Калина-Малина)
(бел. съст., Т.М.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|