|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвалила се руса мома:
- Мене ерген не мой да излъже,
да излъже, до мен да седне -
камо ли китка да ми вземе!
Де я зачул змей от гъста гора -
престори се в село добър юнак,
името му - Никола Гидия.
Той си мома една дума каза
и мома го в очи погледна.
Той повтори - тя му китка дала.
Той потрети - тя му пристанала.
Поведе я Никола гидия,
не я води към тяхното село,
най я води към гора зелена.
Тя Никола тихом проговаря:
- Стой, почакай, Никола гидия,
да се върна дари да си взема,
да си даря свекър и свекърва,
да си даря зълви и девери.
Никола й тихом отговаря:
- Върви, малка моме, върви
твойте дари - буковите листе,
свекърва ти - планината,
стари свекър - букова горица,
девери ти - тънките фиданки,
а пък зълви - лозовите пръчки.
Божичен, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|