|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се буля със Калина:
- Блазя, Боже, на наша Калинка,
тя е мома, мома над момите,
нея ерген не я либи!
Отде я зачу змейно, добър юнак,
дочакал я на студен кладенец,
че я улови за дясната ръка,
та я тегли към гора зелена;
тя се тегли към тяхното село.
Отговаря змейно, добър юнак:
- Ой те тебе, Калинке девойке,
мойто е село гората зелена,
моята къща е пещера дълбока!...
Бяла черква, Павликенско (СбНУ 6/1891, с. 21, № 2).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|