|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Змей, престорен на момък, измамва мома
Похвали се Калина-Малина: (2)
- Мене ерген ни мой приговори,
приговори, до мене да седни,
приговори, китка да ми вземе!
Де я зачу змей в зелена гора,
пристори се в село добър юнак -
името му й Никола гидия -
той Калинка първа дума рече,
Калинка му й на крака станала;
той Калинка втора дума рече,
Калинка му й сама китка дала;
той Калинка третя дума рече,
Калинка му й сама пристанала;
той си върви, тя го ни застига:
- Чакай мене, Никола гидийо,
да се върна дари да си взема,
да си даря зълви и девери!
- Върви, върви, Калино-Малино,
твоите дари - буковите листа,
твоите зълви - тънките илици,
твоите девери - тънките осени!
Бабек, Пловдивско; хороводна - през есента (Джиджев 2014, № 761);
всеки стих се повтаря.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2015
|