|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Лов на чуден елен
Зазори се бяла зора, Коладе ле,
из хубава българска земя, Коладе ле;
то не било бяла зора,
най е било сур еленка.
Конче язди, зор задава,
зададе се тъмен облак.
То не било тъмен облак,
най ми било храбър юнак,
да си гони сур еленка,
сур еленка, сур кокона.
Отговаря сур еленка:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка първескинка;
мойто конче зоб зобено.
Отговаря храбър юнак:
- Мойто конче от кошутка,
от кошутка първескинка;
мойто конче кайряк пасло.
Отговаря сур еленка:
- Мойто конче буци търга,
буци търга, назад ги хвърга.
Разсърди се храбър юнак,
дваж подскокна, триж подхвръкна,
че си хвана сур еленка,
сур еленка за руса коса.
Веселиново, Шуменско; коледна - на момък (Архив КБЛ-ВТУ); в цялата
песен "сур еленка" е схванато като лично име на мома (русокоса, има
свое конче).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|