* * *

Лов на чуден елен

Че си увлезе Добър юнак,
хай, гиди, гора Иванова,
че си увлезе у сайванчец,
че си извади хранен коне,
назобил го й с дребен ориз,
напоил го й с руйно вино,
руйно вино тригодишно.
Че си увлезе Добър юнак,
че си увлезе у сайванчец,
че си извади сини седла,
сини седла, жълти юзди;
че си оседла хранен коне,
оседлал го й, обюздал го й,
оседлал го й в сини седла,
обюздал го й с жълти юзди,
наметнал го й у жулуф силу,
жулуф силу копринено,
копринено и унизано,
унизано й с дребен бистър,
с дребен бистър маргаритър.
Че си поведе боюм хърти.
Хъртито му й накичено,
накичено и натруфено,
натруфено и прибелено.
Че си метна лева нога,
дур си метна, той си стигна,
той си стигна татък долу,
татък долу у горица,
у горица дафинева,
дафинева и чемширева,
чемширева и глогинева,
да си изгони дребна лова,
дребна лова яребичка,
ощ' по-едра препеличка.
Не си изгони дребна лова,
най си изгони харна лова,
харна лова сур еленка,
сур еленка й от кошута,
от кошута первескинка.
Гони ми я, че си стигна,
че си стигна сур еленка,
че си стигна татък долу,
татък долу у горица,
у горица край дърводелци.
Дърводелци дърво дялат.
Че отговаря сур еленка:
- С богом вази, дърводелци,
коги стигне Добър юнак,
и вий право му обадете,
да не труди самин себе,
самин себе, конче под себе,
сур еленка не се улава,
сур еленка й от кошута,
от кошута первескина.
сур еленка не йе съма:
на чело й ясното слънце,
по гърди й ясния месец,
по снага й дребните звезди.
Че си стигна Добър юнак,
че си стигна у горица,
у горица край дърводелци,
дърводелци дърво дялат.
И тий право му обадили.
Че отговарят дърводелци:
- Ой те тебе, Добър юнак,
сур еленка й преминала,
приминала и заръчала
да не трудиш самин себе,
самин себе, конче под себе.
сур еленка не се улава,
сур еленка й от кошута,
от кошута първескина.
сур еленка не йе съма:
на чело й ясното слънце,
по гърди й ясния месец,
по снага й дребните звезди.
Че отговаря Добър юнак:
- Ой ви вази, дърводелци,
мойто конче й от тайтинка,
от тайтинка, първескинка,
на чело му ясното слънце,
по гърди му ясния месец,
по снага му дребните звезди.
Че се разсърди Добър юнак,
че си побутна самин себе,
самин себе, конче под себе,
дур си побутна, той си стигна,
той си стигна татък долу,
татък долу и у полугари,
че си улови сур еленка,
уловил йе, па се върнал,
па се й върнал на пред слънце,
на пред слънце с правото сърце.
Добър вечер тука пойем,
ай гиди гора Иванова.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014